Все повече хора започват да обмислят кариера като т. нар. фрийлансъри – специалисти на свободна практика. Тъй като това е сравнително ново явление, то няма специална уредба в българското право и това поражда редица въпроси относно осигуряването, данъчното облагане и нуждата от договорни отношения с клиента и от счетоводител. Според Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) лицата, които упражняват свободни професии, трябва да осъществяват дейността си за своя сметка, да не са регистрирани като еднолични търговци и да бъдат самоосигуряващи се лица.
Важно е да се знае, че не всяко лице може да бъде регистрирано като упражняващо свободна професия
Освен, че трябва да отговаря на горните условия, според ЗДДФЛ има следните професии, които българското законодателство признава за този тип регистрация: експерт-счетоводители; консултанти; одитори; адвокати; нотариуси; частни съдебни изпълнители; съдебни заседатели; експерти към съда и прокуратурата; лицензирани оценители; представители по индустриална собственост; медицински специалисти; преводачи; архитекти; инженери; технически ръководители; дейци на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователни агенти.
Свободните професии имат доста предимства, които освен с липсата на шеф, фиксирано работно време и възможност за дистанционна работа, са свързани с чисто административното облекчаване.
Регистрацията на лицата, упражняващи свободни професии, е лесна и евтина, но е задължителна в регистъра БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията
Максимум 7 дни, след започването на дейността, фрийлансърите трябва да се регистрират с подаване на декларация в НАП за самоосигуряващо се лице. Същата декларация се използва при всяко прекъсване или възобновяване на дейността, като за периода, в който дейността е прекъсната, не се дължат осигуровки.
Фрийлансърите не са задължени да издават касови бележки и да имат касов апарат. Те могат просто да издават фактури за клиентите и да пазят приходните фактури, за да декларират дохода си. По принцип при лицата, упражняващи свободни професии, разходите се признават в обем между 25% и 40 %, а минималното осигуряване, независимо дали доходът не е по-малък, е с праг от 460 лв. за 2017 г. Тъй като дейността на фрийлансъра е най-близка до тази на едноличния търговец (ЕТ), когато упражняващият свободна професия предоставя постоянно услуги с цел печалба, които са с такъв голям обем, че се налага да бъде водено счетоводство като за търговец, той попада под силата на Търговския закон и трябва да се регистрира като ЕТ в Агенцията по вписванията.